Определител на кактуси

Определителят на кактуси назовава кактус по снимка на неговото стъбло, ребра и бодли. Кактусите са голямо и отличително семейство — от малки кълба на перваза до високи колони и опунции с плоски членчета — а точното определяне на вида е ключът към правилните светлина, поливане и период на покой.

Тази страница е за собственици на стайни растения, хора, които отглеждат пустинни градини, и всеки, който е получил бодливо растение без име. Качете снимка на целия кактус и ясен близък план на повърхността му, а инструментът ще разгледа формата на стъблото, ребрата, ареолите и бодлите, които отличават един кактус от друг.

Тъй като определянето на кактуси зависи от фините подробности по повърхността, най-добрите резултати идват от снимка на цялото растение и рязък близък план на ребрата, ареолите и бодлите, заедно с всеки цвят. Бележка дали кактусът расте на закрито или открито и колко светлина получава помага на определителя да прецени кои видове са вероятни.

Определянето на кактус започва с общата форма на стъблото. Кактусите могат да са кълбовидни и подобни на топка, цилиндрични или колоновидни, разклонени като свещник или изградени от плоски членчета или висящи сегменти. Тази основна форма веднага отделя главните групи.

Следват ребрата и туберкулите — вертикалните ръбове или възлести издатини по стъблото. Преброяването на ребрата и отбелязването дали са остри, вълнообразни или разделени на туберкули значително стеснява възможностите.

Най-характерната за кактусите особеност е ареолата — малката възглавничка, от която излизат бодли, цветове и издънки. Ареоли има само при кактусите, затова те потвърждават, че растението е истински кактус, а размерът, разстоянието и окосмяването им дават точни белези. Близък план, на който ясно се виждат ребрата и ареолите, предоставя на определителя най-важните подробности.

Бодлите дават много улики за определянето. Отбележете дължината, цвета и броя им във всяка ареола, както и дали са прави, извити, кукичковидни или фини като косъм. Някои кактуси имат централна бодла, заобиколена от пръстен по-малки радиални бодли, и този модел често е характерен.

Опунциите и близките им роднини добавят глохидии — миниатюрни бодливи четинки, събрани във всяка ареола, които се отделят при най-леко докосване. Наличието им е силен белег, но и предупреждение, тъй като глохидиите се отстраняват трудно от кожата.

Цветовете, когато ги има, са силно диагностични. Цветът, размерът, формата им и мястото, от което излизат по стъблото, могат да потвърдят вид, който само по бодлите остава неясен. Тъй като много кактуси цъфтят само ден-два, заснемете всеки цвят или пъпка, докато трае, и го снимайте заедно със стъблото, за да свърже определителят цвета с растението.

Няколко групи кактуси съставляват повечето търсения. Опунциите (Opuntia) имат плоски членчета с форма на лопатка, бодли и глохидии и дават пъстри плодове. Бъчвовидните кактуси са кръгли до цилиндрични, с тежки ребра и дебели, понякога кукичковидни бодли. Колоновидните кактуси, като класическите форми, наподобяващи сагуаро, растат високи и оребрени.

По-малките любимци включват мамиларии, чиито бодли са върху подобни на зърна туберкули и често образуват пръстен от цветове, както и кълбовидни кактуси, широко отглеждани като стайни растения. От всички тях се отличават горските кактуси, като коледния и великденския кактус, с плоски, безбодливи, сегментирани стъбла и сезонен цъфтеж.

Познаването на групата е първата стъпка към грижите, защото пустинният бъчвовиден кактус и горският коледен кактус искат почти противоположни условия. Използвайте определянето като начало, съобразете поливането и светлината с истинските нужди на растението и работете внимателно с всеки бодлив кактус.